Защитени територии

Природен парк “Странджа” – Най-голямата защитена територия в Република България (1 161 кв.км – 1 % от площта на страната). Обхваща българската част на Същинска Странджа планина, като на юг граничи с Турция, а на изток с Черно море. Близостта на Парковата територия  до континента Азия и до водните басейни на Черно, Мраморно и Средиземно море определят самобитността  както по отношение на изключителното за Европа биологично разнообразие, така и в културно-исторически план.

Създаден е като Народен парк на 24 януари 1995 г. по инициатива на група български природозащитници и лесовъди (на основание чл.17 и чл.22 от Закона за защита на природата (ЗЗП), Заповед №РД-30/24.01.1995г. на Министъра на околната среда (ДВ, бр.15/1995г.) – Приложение 5.1. Целта е  да се опази в полза на обществото неповторимата природа на Странджа, свързаните с нея традиции и поминък и се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района.  Дотогава защитата на територията се осъществява фрагментарно чрез мрежата от резервати, защитени местности и природни забележителности със съответните режими в тях.

С влизането в сила на Закона за защитените територии (ДВ, бр.133 от 1998 г.), Паркът е прекатегоризиран в “природен” – една от шестте категории защитени територии, които се управляват с цел опазване на биологичното разнообразие, развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, на туризъм и устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционните форми на поминък.

За по-доброто опазване на природното богатство, в Парка са обособени 5 природни резервата, 19 защитени местности и 8 природни забележителности.

В рамките на проекта КОРИНЕ – Биотопи районът на Странджа се определя като приоритетен в екологичната мрежа на страната и една от най-важните консервационни територии в България. На национално ниво Паркът е защитената територия с най-голямо видово разнообразие във всички биологични групи.

На срещата си в швейцарския град Люцерн през 1992 г. министрите на околната среда на Европа обявяват Странджа за една от петте  (и единствената българска) приоритетни за опазване територии от Централна и Източна Европа. 
Единствен представител на широколистни гори на умерения климат с лавровиден подлес, Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги, и световно значение за бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.

Днес цялата територия на Природен парк “Странджа” е включена в международната екологична мрежа Натура 2000. 

Особеното разположение на парка на подстъпите на Европа към Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план. Странджа е специфична етнокултурна област със съхранени до днес уникални за страната традиции и обичаи, местен бит и говор. Богатството от паметници на културата от всички исторически епохи допълва специфичния дух на територията.

Специфичното разположение на Парка на границата между България и Турция поставя територията във фокуса на регионалната политика за трансгранично сътрудничество и създава възможности за развиване на партньорства в областта както на устойчивото развитие, така и на природозащитата.

Символ на Парка е странджанската зеленика.