История

Oбщи сведения

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на  няколко цивилизации.
Най-старите следи от живот в планината - каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 – 3 хил. пр. Хр.).

Наричана през вековете Тратонзос, Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт, Парория, по редица причини Странджа остава почти непозната в историко-географско отношение за  античния свят. Повече са данните за Странджанското крайбрежие, което през бронзовата и ранножелязната епохи  се е наричало Салмидесос.

Към средата на 1-то хилядолетие пр. Хр. планината е обитавана от тракийските племена тини и асти, подвластни на  Одриското царство.  Траките, населяващи Салмидесос (днес Мидия, Турция) векове наред вдъхват ужас на мореплавателите с жестоките си пиратски набези. Тините пък са сред най-войнствените от всички племена и най-опитни в нощните нападения. Името на нос Тиниада (днес Инеада, Турция) произлиза от племенното им название.

След разпадането на Одриската държава в последните два века пр. Хр., астите създават тук своя държава – Астейско царство със столица гр. Бизия (днес Визе, Турция).

През ранножелязната епоха (ХІІ – VІ в. пр. Хр.) траките изповядват религиозните си култове на открито, най-често сред скалите. В основата на тези вярвания е почитането на слънчевия бог, вкоренено у тях  още през бронзовата епоха. И до днес тази вяра е съхранена в Странджа – в запазените скални светилища, долмени и жертвеници, в архаичните фолклорни обичаи.Една от най-съществените особености на планината и нейното крайбрежие е присъствието на мегалитната култура. От времето на  траките са останали пръснати из цяла Странджа каменни гробници, познати с името долмени. Изградени са изцяло от огромни няколкотонни каменни плочи. Учудващо добре оцелели през хилядолетията, за съжаление много от тях са унищожени през цивилизования ХХ-и век от иманяри или от невежество. Проучените в Странджа долмени датират от І-во хил. пр. Хр.  

На 3 км югозападно от гр. М. Търново се намира най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа – куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива. Тя еволюира през вековете от   долмен с крепида и земен насип до монументално светилище-мавзолей. Доизградено през римската епоха (ІІ - ІІІ в. сл. Хр.) с огромни мраморни блокове, то е използвано като място за почитане на митичен прародител-херой и храм на бог Аполон-Аулариок.Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на  мореплаване и  търговия . Не случайно през 610 г. пр. Хр. на малък полуостров в северна Странджа е основана прочутата древногръцка колония Аполония (дн.гр. Созопол).Повече от 60 са проучените останки  от древнотракийски  крепости на територията на Странджа, свидетелстващи за нестихващите междуплеменни вражди, сблъсъци и чужди нашествия през цялото I хил. пр. Xp. Изграждани са с масивни стени,  от едри ломени камъни без спойка. Такива са “Голямото кале” край с. Младежко, “Градището” до с. Българи, три крепости около с. Бродилово, “Голямото градище” югозападно от Малко Търново и др. Някои от съоръженията са  използвани и през Средновековието.

През 45 г. сл. Хр. Рим окончателно поглъща Астейското царство и включва земите му в новосъздадената римска провинция Тракия. Римското владичество в Странджа е засвидетелствано на стотици места чрез некрополи, пътни станции и антични сгради. В м. Пропада голям тракийски некропол уникално съчетава четири различни типа гробници, датирани от ІІ – ІV в. сл. Хр.

През римската епоха в Странджа се развиват в особено големи мащаби рудодобивът и металургията. В м. Сгуриите край с. Резово е най-голямото находище у нас на антична шлака (сгур), с обем стотици хиляди тона.

По скалистите брегове на реките Велека и Резовска се намират и руините на редица малки ранновизантийски крепости. Те са част от мащабната отбранителна система от укрепления на римския император Юстиниан Велики (527–565 г. сл. Хр.), изградена срещу аварските и славянските нашествия.

За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел. Век по-рано планината вече е заселена със славяни, смесили се с многобройното оцеляло тракийско население. След 705 г.  в планината вероятно  се заселват и прабългарски военни колонисти за охрана на границата. Според проф. Божидар Димитров странджанското село Българи е основано от техни наследници.

рез 971 г., още в началото на покоряването на България, за цели два века Странджа става византийска провинция, но запазва българския си характер.

По време на Второто българско царство непрестанните българо-византийски войни я “прехвърлят” ту във византийски, ту в български ръце. Границата се мести на север или юг от планината, но най-често минава по централното й било.През 1308 г. през странджанските проходи преминават каталаните,  испански наемници на византийска служба, които след бунтопустошават източна Тракия и заедно с турски съюзници нахлуват в южна България. До разгрома им от българските войски те извършват нечувани жестокости, споменът от които е запазен и до днес, 700 години след събитията.Към 1369 г. турците покоряват цяла източна Тракия и непосредствено след това Странджа заедно с черноморските й градове. От този момент нататък крайбрежието на няколко пъти бива завоювано от тях и по редица причини отново връщано на  Византия до унищожаването й през 1453 г.През първите векове на робство голяма част от селата в Странджа са “войнишки” – доставят помощни войски на турската армия, други са “дервентджийски” – имат задължение да охраняват планинските проходи. Такива села биват освободени  от някои данъци, а мъжете имали право да носят оръжие - статут, който се запазва чак до началото на ХІХ век. По същото време се създава и правилегированата област Хасекията, включваща 17 села, предимно разположени по Босненското било на планината. В нея мюсюлмани нямали право да се заселват.

През последните векове  на турското робство един от  най-трагичните моменти в историята на странджанското население е т.нар. “Караевренска катастрофа” (1803г., с.Близнак), когато кърджалийските орди запалват кулата на местния спахия и в нея изгарят живи стотици хора. Тази трагедия оставя толкова силно впечатление в  народното съзнание, че е пресъздадена в десетки народни песни и предания. 
По това време в Странджа и околните земи върлуват дружините на войводите  Вълчан и Индже. Още се разказват легенди за несметното богатство на Вълчан войвода, укрито някъде в планинските пещери.

За да спаси живота си по време на кърджалийските нападения (1785-1810), странджанското население масово е принудено да търси спасение – към Истанбул и Одрин на юг, или към Созополското пристанище на север, откъдето през 1806 и 1807 г. цяла руска флотилия извозва бежанците до южноруските пристанища. Оказваната въоръжена помощ на русите  през руско-турската война 1828-29 г. и завръщането  на турците предизвикват нова бежанска вълна. Изселват се цели родове, дори села, като за период от около 30 години (1800-1830), броят на изселниците от цяла югоизточна България, в т.ч. и Странджа,  надхвърля 130 000 души.  И днес в Южна Украйна, Крим и Молдова има десетки села на тракийски бежанци, много от които носят имената на старите си поселища. Един от кварталите на гр. Николаев в Украйна се казва “Тернóвка” - преди 170 години тук се заселват бежанци от гр. Малко Търново.

След освобождението на България през 1878 г. Берлинският договор връща Странджа  в пределите на Османската империя. Нова изселническа вълна се насочва този път към свободна България, а останалото в Странджа и Източна Тракия население продължава борбата за национална свобода. Под ръководството на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация в цялата планина се създават революционни комитети, навлизат чети, избухват сражения. На 29 юни 1903 г. в м. Пéтрова нива ВМОРО взема решение за обявяване на Преображенското въстание. То избухва на 5 август (ден Преображение Господне) в подкрепа на избухналото две седмици по-рано в Македония Илинденско въстание.

Без никакъв шанс за успех срещу смазващото превъзходство на противника и в непосредствена близост до столицата на османската империя, странджанци се жертват, за да подпомогнат въстаналите  в Македония събратя и покажат пред света непримиримостта си към робството. За няколко дни Странджа е освободена. Цели 26 дни трае епичната борба на няколко хиляди зле въоръжени въстаници срещу 40-хилядната редовна турска армия и безчислен башибозук. Заревото на пожарите надвисва над планината – изгорени са над 60 села, хиляди старци, жени и деца са избити или отвлечени. Три-четвърти от населението напуска родния край и намира спасение в България.
Окончателното присъединяване на днешна българска Странджа към Родината става след катастрофалната за България Междусъюзническа война през 1913 г.